UNIUNEA ETNICILOR ROMANI DIN BULGARIA
BULGARIA Vidin str.“Pazarska” №2 et.2 cam.6 Tel. 00359/94/988964 Fax: 00359/0884988101. email: ifg@abv.bg


Доклад ,
за положението на румънската/влашката общност в България

Сдружение „АВЕ” Ви предоставя настоящият доклад и има за цел да изясни правата, които има нашата етническа група румънци наречени още власи.
България е член на Е.С. от 2007. година. Но преди това, нашата страна е подписала хартата за правата на човека и малцинствата и се ангажира със спазване на европейските принципи, европейската ценностна система, както и съществуващите ни конституционни права и законодателство, които визират етническите общности и тяхното спазване .
Често сме свидетели на не –спазването на правата дадени ни от страна на държавни институции.
Както сме забелязали, власт -имащите от много години насам целенасочено и умишлено сепарират термина „влах” от общото наименование-румънец, oпитватвайки се да създадът две нови етнически групи на една и съща народност -схващане, изцяло погрешно и тенденциозно. С подобен проблем се сблъскват и армъни, мегленорумъни и др., всички те, намиращи се на територията на България.
Обучение по майчин румънски език в нашата страна практически не съществува, изключваме лицея „Михай Еминеску” в София, където присъствието на нашият етнос е много малко. За сведение абсолвентите на този лицей са под 10 души и са предимно български граждани от български етнически произход. Можем да кажем още, че този лицей не предоставя никакви битови и културни условия, и условия за обучение, които да задоволяват интересите ни като етнос.
Не се и намира в регионите с компактна маса румънци-власи , както например Видин и региона, Козлодуй и региона и т.н.
Изхождайки от принципа на реципрочност, който е в основата на договореностите между България и Румъния за запазване на румънският етнос в България и българският етнос в Румъния, Ви съобщавам, че правата дадени на българите в Румъния у нас липсват.
Всички усилия от наша страна да открием обучение по майчин- румънски език в общинските и държавни училища в Република България не бяха уважени от страна на управляващите, въпреки,че от наша страна бяха спазени нужните изисквания.
Мас- медия на майчин -румънски език практически не съществува, а в същото време виждаме, че в България съществува двоен стандарт от това как се третират етносите. Така например турската етническа група има ежедневно новини на турски език. Поради този факт ние настояваме, да ни се разреши време в централните медии за организирането на програми по румънски език, без намесата на цензура, на която сме свидетели в последни дни.
От друга гледна точка, в Република България не се дават политически права на етническите групи, и не сме признати за национално малцинство. Без право сме на наш представител в народното събрание или представители в управлението. Процеса на асимилация е добре аранжиран от началото на миналия век до наши дни. Твърде погрешно би било мнението да казваме, че за всичките неуредици са виновни единствено и само в момента власт-имащите. Точно обратно, процеса на асимилация може да бъде спрян единствено със съвместни усилия, както от наша страна, така и от страна на управляващите.
Позволяваме си да Ви напомним драматичното намаляване броят на нашият етнос през миналият век до 2001 година, период, в който броят на населението на България е растял прогресивно.



Таблицата е извадка от публикациите на Н. С. И.

Когато броят на населението на една държава е в прогресивен растеж, а броят на едно малцинство (етнос) в същата държава е в процес на прогресивно намаляване, става въпрос за чиста проба на асимилация.
Не по-различно протече и последното преброяване от 2011 година. И този път анкетните карти в някои от населените места с предоминантна маса власи /румънци, бяха попълвани с молив като по-късно те могат лесно да бъдат фалшифицирани. За този и други прецеденти сме описали и изпратили в електронен вариант на електронният адрес на госпожа директорката на НСИ-Видин г-жа Емилия Маркова- писмо от 25.02.2011 год.
Друг модерен лост на процеса на асимилация е бедността. Според последните статистики Видински окръг и Северозападна България, където живее компактна маса власи/румънци са на първо място по бедност в Европа. Репресивният апарат от миналото, който и днес не е спрял своята дейност, налагайки бедността като бреме върху плещите на автохтонното румънско/влашко население, е довело до депопулиране на зоната, засилване на миграцията и увеличаването на смъртността в нашия регион както и спадането на раждаемостта от десетки години насам до наши дни. Хората, които напускат родните си места отивайки в други зони или в западите страни на Е.С. да търсят препитание, лесно забравят своите език традиции, обичаи-етнос. Ето защо смятаме, че селективната бедност, е най-мощният фактор на асимилация.
Не бива да забравяме инфраструктурата и по-специално пътищата, които в нашият край не са оправени от десетки години.
Често пъти, когато използваме румънски език в разговор по между ни на публични места, ни е отправена забележка да не говорим на румънски, защото се намираме в България, че румънците-власите са мамалигари и цигани, а негативните неща от нашия живот са определени като „влашка работа”, в смисъл, нещо негативно и лошо, или пък използват експресията „власите на край Дунава се давят”. Тази експресия, за пръв път се е използвала в началото на миналия век от полицията на Владо Черноземски. Тогава нашите интелектуалци са били хвърляни в Дунава с вързан на шията камък, за да бъдат екстерминирани. Тези, които са успявали по някакъв начин да се измъкнат от тежестта на камъка, опитвайки се да се доберат до българският бряг, са били доубивани с камъни или застрелвани от чакащите ги на брега полицаи, които се хилели и подвиквали „власите на край Дунава се давят”.
Топонимията, имената на населените места и местностите са били побългарени, като например селото Върф (Vârf), което означава на румънски език връх на планина- баир е било сменено с името Връв, което на български език означава –връвчица.
Селото Фундени ( Fundeni) което означава на румънски език отдалечено село (в дъното) е било сменено с името с Каниц. Или Станотърн (Stanotârn), което произхожда от Стан Търнъ-( Стан Кошничаря) основателя на селото, е било сменено в Сланотрън т.е. слана и трън.
Към личните и фамилни имена на нашите бащи и деди се е добавял славянския суфикс- окончанието „ов” и „ев”, което не е характерно за нашият етнос. Старите имена на фамилии и лични имена са били превеждани на български или оставени добавяйки посочените окончания-пример фамилията Флореа е била променена във Флоров и по късно преведена Цветанов или Цветков и т.н.
Новородените нямаха право да се кръщават с наши, румънски имена. Родителите бяха задължени да избират имената на децата си от списък с български имена, наречен „именник”, който и сега съществува в някои от родилните отделения в страната.
Страхът, който съществува от много години на сам е също така едно мощно средство за асимилация. Знае се,че тези, които използват майчиния си език не могат да ръстат в ерархията и не са гледани с добро око. Така например, всички хора от нашият етнос, които са били лансирани в социалният живот или кариера, са спирали да говорят на румънски и са забранявали на своите деца да използват този език.
Стигна се до следния куриоз: Дядовците и бабите на същите деца, не познавайки българският език, а внуците и правнуците под давлението на своите асимилирани родители непознавайки румънски език, не можеха да контактуват, да разговорят. И това е само от 2, 3 поколения на сам.
Църквата забранява използването на майчин език на литургии и служби. Това води по-късно до атеизъм и проникване на религии и учения нехарактерни за нашият етнос.
Имайки в предвид всичко казано до тук и отчитайки положението, в което се намира румънският\влашкият етнос в България, можем да кажем, че нашият етнос е в един напреднал стадии на денационализация и асимилация. Ако нашата държава не спре да третира горепосочените проблеми като проблеми на личността, а не като проблеми на етноса, тези негативни проблеми на съвременното ни общество ще се задълбочават за напред, довеждайки нашият етнос до изчезване, както се вижда и по статистиката, която сме споменали.
Като лоялни граждани на Република България милеем за просперитета й като страна членка на Европейския Съюз, но в същото време сме дълбоко загрижени за бъдещето на нашият етнос. Процесът на асимилация не е нещо абстрактно, а е реалност. Нашето съвместно желание и усилия е да бъде спрян.

Видин. С уважение,
25.II. 2011 Др. И. Ф. Георгиев
Председател на Сдружение „АВЕ”